Необходими стъпки
|
Как решаваме въпроса?
|
Вид на документа
|
|
1
|
Избираме язовир
|
||
2
|
Извършване на експертиза за пригодонстта на водоема за рибовъдство
|
Положително решение за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение, че не е налице необходимост от извършване на процедура по ОВОС
|
Положително решение издадено от органите на Министерството на околната среда и водите
|
3
|
Регистриране в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури ИАРА.
|
Подават заявление до ръководителя на съответното териториално звено на ИАРА
|
1. документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползване на обекта;
2. съответните разрешителни по Закона за водите;
3. положително решение по ОВОС
4. техническо описание на обекта и технологична схема на производство;
5. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация и копие от картата за идентификация по БУЛСТАТ
6. документ за платена такса за регистрация.
|
4
|
Ако техническите съоръжения са във водите на Черно море
|
Регистрацията се извършва и след съгласуване с ръководителите на териториалните дирекции на Изпълнителна агенция "Морска администрация" и с рък. на военноморските бази на Българската армия
|
|
5
|
В 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл.25а, ал. 1 лицето се вписва в регистъра и се издава удостоверение за регистрация.
|
При установени непълноти или неточности в представените документи изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице в 7-дневен срок от получаване на заявлението изпраща съобщение за отстраняването им.
|
Заявителят отстранява нередовностите по ал. 2 в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
|
6
|
Рибовъдите могат да предлагат на НТСРА чрез ИАРА проекти, свързани с развитието на рибарството и аквакултурите.
|
Бюра за консултаций и мониторинг
|
Проектите се придружават от обосновка и финансов план
|
7
|
Зарибяване на водоема
|
Институт по сладководно рибовъдство; Рибовъдните стопанства
|
Приложената технологична схема на производство
|
Формиране на рибопродудкция
|
|||
Естествена храна
|
Видове риби
|
Рибопродуктивност,кг/ха
|
|
Фитопланктон
(растителна)
|
Бял толстолоб
|
300
|
|
Зоопланктон
(животинска)
|
Пъстър толстолоб
|
100
|
|
Бентос(дънни
организми)
|
Шаран
|
200
|
|
Водна растителност
|
Бял амур
|
100
|
|
Дребна риба
|
Бяла риба
|
100
|
|
Есента може да се добие(налови): 800кг риба от ха
|
Шаранът-основен обект в рибовъдното стопанство
|
||
Люспест
|
Топлолюбива риба,най-добре расте при температури от 22-28°С.Храни се с дънни организми и изкуствена храна.Размножава се при темп.16-18°С.Съзрява на 2 -3годишна възраст.Плодовитостта е 450-900хил.зърна.Максимална дължина на тялото около 100см, тегло 20кг(до 45 кг).Шаранът е различен по формата на тялото, цвят, люспестата покривка.Наред с обичайния тип(люспест) може да бъде огледален,линеен и гол.
|
|
Огледален
|
||
Линеен
|
||
Гол
|
Растителноядни риби използвани в рибовъдството
|
|
Топлолюбива риба.Оптимална температура 26-28°С.Хранят се с фитопланктон.Съзряват на възраст 4-5год.Плодовитост 900хил.зърна.Максимална дължина - 1 метър, тегло - 16кг.Възпроизводство, както при другите растителноядни риби изкуствено, в инкубатор.
|
|
По топлолюбива риба от белия толстолоб.Храни се с зоопланктон.При липса на зооплантон принудително се храни със фитопланктон.Полово съзрява на 5-7 годишна възраст.Плодовитост до 1400 хил. хайв.зърна.Размножава се при температура 26-30°С.Достига максимално тегло 40-50кг.
|
|
Топлолюбива риба.Съзрява на 6-7годишна възраст.Плодовитост до 800хил.зърна.Достига максимална дължина 1,2метра, с маса 32кг.Храни се мека, а с нарастването си белият амур започва да приема висши водни и сухоземни растения.За прираст от 1кг. е необходимо белият амур да изяде 10-30кг растителност.
Амурът е особено подходящ за отглеждане в поликултура и за зарибяване на обрасли с растителност басейни.
|
Добавъчни риби
|
|
Непретенциозна риба.Може да обитава обрасли и заблатени водоеми.Храни се с зоопланктон,фитопланктон, бентос, мека водна растителност.Расте бавно.Еднолетките достигат маса 15гр., двулетките 150гр, трилетките 300гр.Максимална дължина 45см, тегло 1кг.Съзряват на възраст 2-7год.Прекомерното размножаване се регулира с риби-мелиоратори:бяла риба, сом.
|
|
Бялата риба е обитател на водоеми с чиста вода и достатъчно съдържание на кислород в нея.Расте бързо: еднолетки 30-40гр, двулетки 250-500гр, трилетки до 1.5кг.Максимална дължина до 120см, тегло 12( до 20кг).Съзряват на възраст 3-4год.
Размножава се при температура 6-12°С.Плодов. до 200-500хил.з
|
|
Сома е топлолюбив.Може да се изхранва в неголеми по площ водоеми.Добре понася неблагоприятните условия на отглеждане и пренасяне от един водоем в друг.Притежава бърз растеж
(еднолетки 50-200гр, двулетки 500-1200гр, трилетки 3-3,5кг)Внесен в рибовъдните басейни консумира плевелна риба и я отстранява като конкурент на шарана.Устойчив на заболявания.Плодовитостта е 10-48хил.хайв. зърна на 1кг.ж.м.
|
Нови видове риби използвани в рибовъдството
|
|
Топлолюбива, бързорастяща риба(еднолетки 100-400гр, двулетки 1-1,5кг, петлетките 5,5-6,0кг).Максимална дължина 2 м, тегло 75кг.Хранят се с зоопланктон.Размножават се изкуствено в инкубационни цехове.Плодовитост 80-200 хил. хайверни зърна.Продуктивността на веслоноса е 100-150кг/ха.
|
|
Топлолюбива риба.Оптимамална температура 25-30°С.Добър темп на растеж при добри условия на отглеждане( кислород не по-малко от 5 мг/л и температура над 15°С).Еднолетките достигат 30-70гр, двулетките 400-600гр, трилетките до 1,0кг.Съзряват на възраст 2-3 лета.Размножават се при температура 22-24°С.Относителна плодовитост 7-9 хил.зърна на 1кг тегло при самките.Храната при малките е зоопланктон, на големите риби бентос, риба, жаби.Хранят се и добре усвояват изкуствена храна с високо белтъчно съдържание-от 1,8кг се получава 1кг прираст.Продуктивността в неголеми басейни при изкуствено захранване е до 2т/ха.
|
Отглеждане на еднолетки
|
Формула на успеха: 3+4+1+2
|
|||
3 шарана
|
3 х 20 хил.бр.
|
=
|
60 хил.бр.
|
|
4 бели толстолоба
|
4 х 20 хил.бр.
|
=
|
80 хил.бр.
|
|
1 пъстър толстолоб
|
1 х 20 хил.бр.
|
=
|
20 хил.бр.
|
|
2 бели амура
|
2 х 20 хил.бр.
|
=
|
40 хил.бр.
|
|
Всичко:
На 1 ха е нужно да посадите 200 хил.бр.рибни личинки
|
Есента можете да наловите:
500 кг риба от 1 ха
(тегло 25 гр, добив 100%)
|
Отглеждане на стокови риби
|
Формула на успеха: 3+4+1+2
|
|||
3 шарана
|
3 х 250 бр.( 5кг )
|
=
|
750 бр.( 15 кг )
|
|
4 бели толстолоба
|
4 х 250 бр.( 5кг )
|
=
|
1000 бр.( 20 кг )
|
|
1 пъстър толстолоб
|
1 х 250 бр.( 5кг )
|
=
|
250 бр.( 5 кг )
|
|
2 бели амура
|
2 х 250 бр.( 5кг )
|
=
|
500 бр.( 10 кг )
|
|
Всичко:
На 1 ха е нужно да посадите 2500бр.(50 кг) годишно.
|
Есента можете да наловите:
500 кг риба от 1 ха
(тегло 400 гр, добив 50%)
|
Торене на водоемите
|
|
Торене - начин за повишаване на есетствената рибопродуктивност:
- Органично торене - 150 кг/ха
- Минерално торене - 200-400 кг/ха
|
|
При торене през есента може да наловите допълнително 350 - 550 кг/ха риба.
|
Разход на торене за вегетационен период
|
||
Тип на торене
|
Какви торове
|
Разход в тонове и кг
|
Органично торене
|
Оборски тор(гюбре),растителен компост
|
2-20 т/ха
|
Минерално торене
|
Суперфосфат
Амониева селитра
|
400 кг/ха
450 кг/ха
|
На 1 кг отгледани риби се изразходва 1,3-1,9 кг минерални торове.
|
||
Начини за торене (внасяне на тора):
Органичен: - по течението на водата;
- по ложето на стената;
Минерален: в разтворен вид, равномерно по повърхността, отделно суперфосфата и амониевата селитра.
|
Хранене на рибите
|
|||
Хранене на шаран
|
|||
Примерни показатели на размера при шарана за разчет на необходимите количества комбиниран фураж
|
|||
Дата
|
Средна маса,гр
|
Стопански прираст за изчисляване на храненето, гр%
|
Количество комб.фураж за отглеждане на 1 тон шаран, кг
|
еднолетки
|
|||
Юни, зарибяване 16 - 30
|
5
|
3/10
|
300
|
1 - 31 юли
|
15
|
10/35
|
1050
|
1 - 31 август
|
25
|
10/40
|
1200
|
1 - 30 септември
|
27
|
2/15
|
450
|
Всичко:
|
27
|
25/100
|
3000
|
двулетки
|
|||
Март, зарибяване
|
25
|
||
1 - 30 април
|
30
|
5/1
|
47
|
1 - 31 май
|
49
|
19/4
|
188
|
1 - 30 юни
|
97
|
48/10
|
470
|
1 - 31 юли
|
240
|
143/30
|
1410
|
1 - 31 август
|
430
|
190/40
|
1880
|
1 - 30 септември
|
500
|
70/15
|
705
|
Всичко:
|
500
|
475/100
|
4700
|
Зимуване на рибите
|
||
Основни мероприятия за обезпечаване условията на зимуване
|
||
1.Поддържане на водообмена
|
Нормален водообмен: постъпление на 20-24 литра вода в секунда на 1 ха при дълбочина 2 метра,10-12л/сек на дълбочина 1 метър
|
|
Водоема може да се използва за зимуване, когато:
-Качеството на водата съответства на рибовъдните норми;
-В него има участъци с дълбочина не по-малка от 3 метра;
-Не е силно замърсен;
-Има хидросъоръжение позволяващо извеждането на излишната вода;
|
2.Контрол на газовия режим
|
Определяне съдържанието на кислород се извършва веднъж на 10 дена, при понижаване на количеството - ежедневно
|
3.Аерация на водата
|
Аерация(обогатяване на водата) с кислород, начини:
-поддържане на незамръзнал отвор( 3-5 бр/ха,2 м х 2 м;
-използване на дъждовален, винтов, пневматичен аератори;
-подаване на кислород в перфорирани маркучи(ръкави)
|
|
4.Контрол на химическия състав на водата
|
Провежда се ежемесечно, при появяване на сереводород- ежедневно.
|
|
5.Контрол на състоянието на зимуващите риби
|
Провежда се ежедневно наблюдение на рибите под леда.При наличие на движение, се провежда пълен химичен анализ на водата.
|
Контрол на условията при отглеждане
|
|||||
Контрол на качеството на водата
|
Контрол на хранителната база
|
Контрол върху темпа на растеж
|
|||
1.Определяне пригодността на водата за рибовъдство.
2.Определяне качеството на водата:
• до зарибяване;
• в периода на отглеждане на рибите(един път на месец);
• преди зимуване;
3.Определяне потребностите при торене(два пъти на месец)
4.Определяне количеството на разтворения във водата кислород(при необходимост)
|
1.Визуална оценка за състоянието на хранителната база(ежеседмично)
при необходимост се тори.
2.Определяне състоянието на фитопланктона,бентоса, зоопланктона, (един път в месец лабораторно
при необходимост се стимулира развитието).
3.Определяне на състоянието на подводната и висша водна растителност
при необходимост използваме за хранене на белия амур наземна растителност.
|
Два пъти на месец в периода на отглеждане:
1.Претегляне - определяне стопанския ръст на рибите.
2.Измерване - определяне линейния ръст, формиране на екстериора.
3.Анализ на ръста, при сравнение с примерните показатели на същия
корекция графика на хранене.
|
Контрол върху качеството на водата
|
|
Определяне на разтворения кислород
1.Вода от водоема се взима от повърхността( на дълбочина 50см.) и от дъното.Бутилката се пълни догоре и се затваря с коркова тапа.
2.Колкото може по-бързо след напълването на бутилката се добавя 1 мл калиев йодит(алкален разтвор) и манганов хлорид.Бутилката се затваря със запушалката и щатетелно се разклаща.Оставяме да се утаи около 30 мин.
3.След това, когато горната част на разтвора стане прозрачна, вливаме 5 мл сярна киселина.Затапваме бутилката и отново разклащаме енергично, за да се разтвори цялата утайка.
4.От бутилката вземаме 50 мл разтвор в колба за титруване , добавяме 0,5 мл 1%-ов разтвор на скорбяла и титруваме с разтвор на хипосулфит до обезцветяване на разтвора.
5.Изчисляване количеството на разтворения кислород се провежда по формулата: О2 = а х 160 х N, където
• а - количеството мл хипосулфит, използвани при титруването
• 160 - коефицент на изчисление
• N - нормалност на хипосулфита(определя се лабораторно)
|
|
За съвременна мярка по отношение подобряване качеството на водата, в тово число за определяне потребностите от торене- е необходимостта да се провежда контрол на качеството на водата до зарибяване на водоема, след зимуване и редовно по време на отглеждане
|
Характеристики на водата, пригодена за рибовъдни стопанства
|
||||
Показател
|
Оптимален
|
Допустим
|
||
Количество разтворен кислород,мг/л
|
повече от 5
|
не по-малко от 4
|
||
Киселинност, ph
|
6,8-8,0
|
не по-малко от 6,5, не повече от 8,5
|
||
Окисляемост,
мг/О2/л:
|
- перманганатна
|
10
|
до 30
|
|
- бихроматна
|
35-70
|
до 100
|
||
Съдържание,мг/л:
|
- нитрити
|
0,05
|
до 0,2
|
|
- нитрати
|
1,0-1,5
|
до 2,0
|
||
- амоняк солев
|
до 1,0
|
до 2,5
|
Отглеждане в разсадни и зимни басейни
|
Отглеждане на еднолетки
|
||||
Показатели
|
Еденици на измерване
|
Норма
|
||
1.1
|
Естествена рибопродуктивност в отрасни басейни:
• от шаран
• от бял толстолоб
• от пъстър толстолоб
• от бял амур
|
кг/ха
кг/ха
кг/ха
кг/ха
|
250
500
150
100
|
|
1.2
|
Плътност на посадката в отрасни басейни:
- неотраснали личинки
• от шаран
• от бял толстолоб
• от пъстър толстолоб
• от бял амур
- отраснали личинки
• от шаран
• от бял толстолоб
• от пъстър толстолоб
• от бял амур
|
кг/ха
кг/ха
кг/ха
кг/ха
кг/ха
кг/ха
кг/ха
кг/ха
|
250
50
50
125
25
50
25
25
|
|
1.3
|
Добити еднолетки:
- от неотраснали личинки
- от отраснали личинки
|
%
%
|
20
40
|
|
1.4
|
Средна маса на еднолетките
|
гр.
|
25
|
Отглеждане на стокови риби
|
||||
Показатели
|
Еденици на измерване
|
Норма
|
||
2.1
|
Естествена рибопродуктивност в угоителни басейни:
• от шаран
• от бял толстолоб
• от пъстър толстолоб
• от бял амур
|
кг/ха
кг/ха
кг/ха
кг/ха
|
250
400
100
160
|
|
2.2
|
Плътност на посадката при едногодишни риби
в угоителни басейни :
• от шаран
• от бял толстолоб
• от пъстър толстолоб
• от бял амур
|
бр/ха
бр/ха
бр/ха
бр/ха
|
700
1000
250
500
|
|
2.3
|
Добити двулетки:
|
%
|
80
|
|
2.4
|
Средна маса на двулетките
• от шаран
• от бял толстолоб
• от пъстър толстолоб
• от бял амур
|
гр.
гр.
гр.
гр.
|
450
500
500
400
|
Отглеждане на стокови трилетки
|
||||
Показатели
|
Еденици на измерване
|
Норма
|
||
3.1
|
Естествена рибопродуктивност в угоителни басейни:
• от шаран
• от бял толстолоб
• от пъстър толстолоб
• от бял амур
|
кг/ха
кг/ха
кг/ха
кг/ха
|
250
400
100
240
|
|
2.2
|
Плътност на посадката при двугодишни риби за
угояване:
• от шаран
• от бял толстолоб
• от пъстър толстолоб
• от бял амур
|
бр/ха
бр/ха
бр/ха
бр/ха
|
700
1000
250
500
|
|
2.3
|
Добити трилетки:
|
%
|
90
|
|
2.4
|
Средна маса на трилетките
• от шаран
• от бял толстолоб
• от пъстър толстолоб
• от бял амур
|
гр.
гр.
гр.
гр.
|
900
1000
1000
800
|
Подрастване на ларвите в разсадни басейни
|
||||
Показатели
|
Еденици на измерване
|
Норма
|
||
4.1
|
Гъстота на личинковата посадка
|
млн.бр./ха
|
3,0-4,0
|
|
4.2
|
Продължителност на растежа
|
денонощия
|
10-15
|
|
4.3
|
Добити малки
|
%
|
50
|
|
4.4
|
Средна маса на рибките в края на подрастването
|
мг
|
20-30
|
|
Отглеждане в зимни басейни
|
||||
4.5
|
Плътност на посадката при еднолетки
|
хил.бр./ха
|
500
|
|
4.6
|
Добив на едногодишни от зимни басейни
|
%
|
70
|
|
4.7
|
Понижена маса след зимуване
|
%
|
10
|
N.B.* Особености:
|
Естествената рибопродуктивност е показател, който определя какво количество риба (в кг.) може да се произведе от 1 декар водна площ, без допълнително хранене.
|
Един хектар(ха) е равен на 10 декара(дка)
|
Рибопродуктивността на угоителните басейни е висока,когато е над 4000кг от ха.
|
Рибопродуктивността зависи от редица фактори - надморската височина (продължителност на вегетационния период), плодородието на почвата образуваща дъното и процента водна площ от водоема с дълбочина до 2 метра.
|
Посочената производствена система за отглеждане на шаран е полуинтензивна и в поликултура.
|
Всички горепосочени данни са средни като стойностти и спецефични за отделните басейни.
|