Месото на рибите е ценна храна, богата с белтъчини, минерални вещества и витамини, но по-бедна на мазнини. За разлика от месото на бозайниците то съдържа повече сяра и фосфор, а по-малко калий и желязо. Месото на морските риби съдържа йод и селен.

  Рибеното месо е най-лесносмилаемо -  държи първо място дори пред пилешкото.Ценен хранителен продукт е и хайверът на рибите, който е не само апетитна, но и висококачествена храна.

  Месото на рибите имат и някои недостатъци. Разваля се най-бързо, затова трябва да се консумира в прясно състояние.

От рибите се приготвят най-разнообразни пикантни и с високи вкусови качества консерви.

Рибите дават и други ценни продукти: рибно брашно(ценна храна за млади животни), рибен клей(за избистряне на вино и течности), люспи(изкуствен маргарит) и др.

                                               РИБИТЕ И ОКОЛНАТА СРЕДА

Според местообитанията си днес живеещите организми може да се разделят на два големи дяла:аеробионти и хидробионти. Аеробионтите(аер - въздух и биос - живот са приспособени за живот във въздушна среда. Това са т.нар. сухоземни организми. Втората група - хидробионтите(хидро - вода) - са пригодени за воден живот. Това е групата на т.нар. водни организми.

Водната среда влияе по-силно върху живеещите в нея организми, отколкото въздушната среда. Ето защо качеството на водата е важно условие за живота на организмите, които живеят в нея.

  Физични свойства на водата-  върху живота във водните басейни влияят следните физични свойства на водата: температурата, цветът, прозрачността, миризмата, вкусът, и др.

  Температурата на тялото на рибите  се определя от температурата на околната водна среда. В зависимост от изискванията на рибите към температурата на водата различаваме топлолюбиви(шаран), които се развиват най-добре при температура 20 - 30°С на водата, и студенолюбиви(пъстърва) - при 14 - 18°С

  Цвят -в малки количества чистата вода е безцветна. В големи количества има различен цвят в зависимост от разтворените и размити в нея частици. Калциевите соли придават на водата зелен цвят, а натриевите и магнезиевите - син.

  Прозрачност- водата има способност да пропуска слънчевата светлина, която благоприятствува развитието на планктона във водните басейни. От прозрачността на водата зависи развитието на водната растителност и на животинските организми, които са основна храна за рибите. Мътната вода е неблагоприятна за развитието на рибите, защото неразтворените частици полепват по хрилете на рибата и тя се задушава.

  Миризма и вкус- чистата вода е без миризма и с приятен вкус.Рибите, отглеждани в басейни с миришещи води, имат неприятна миризма на месото.

  Водни течения-вятърът и различията в температурата на водата предизвикват хоризонтални и вертикални водни течения, които допринасят за уеднаквяване на температурата газовия режим и солеността на различните пластове вода.

  Отделните елементи и съединения имат различно значение за рибите. Най- голямо значение имат солите на калция и магнезия, които влизат във взаимодействие с въглената киселина и образуват карбонати. От количеството на карбонатите зависи твърдостта на водата. Тя се измерва в градуси. Един градус твърдост на водата е равен на 10мг калциев окис в 1л. вода.

  За люпилните не е подходяща нито много мека, нито много твърда вода. Най-подходяща е водата с твърдост 5 - 15 немски. За шарановите стопанства се предпочита меката вода с твърдост 5 - 10 немски, а за пъстървовите средно твърдата вода - 10 - 15.

  Газов режим на водоемите. Разтворените газове във водата оказват голямо влияние върху живота на рибите.

  Кислород- Животът на рибите се обуславя от количеството на разтворения във водата кислород. Водата се обогатява с килород чрез фотосинтезата на водната растителност и от атмосферния въздух. Кислородът е разтворим във водата. Въглеродния двуокис също е разтворим във водата и се намира под формата на въглена киселина. Количеството на въглеродната киселина във водата е много по-голямо, отколкото в атмосферата. Тя има значение за фотосинтезата и за превръщането на неразтворими соли на калция и магнезия в лесноразтворими и лесно усвоими бикарбонати.

  При гнилостните процеси на органичните вещества във водата се отделят метан, сероводород и др., които са силно отровни за рибите. Наличието на тези газове в басейна говори за недостиг на кислород.

    В рибовъдство интерес представляват само рибите, обитаващи сладките води. У нас най-голямо значение имат шарановите и пъстървовите риби.

             Семейство Шаранови.

Шаран(Cyprinus carpio).Шаранът е главен обект на съвременните топлолюбиви рибовъдни стопанства Той се е наложил като риба за изкуствено развъждане благодарение на бързия си растеж, сравнително слабата взискателност да приема и да оползотворява добре растителните храни. Шаранът е сладководна риба, но понася и слабо солени води. Ето защо у нас се среща в Дунав и някои крайморски езера. При температура на водата 22 - 28°С, шаранът най-добре расте и се развива.

     По отношение на съдържанието на кислорода във водата шаранът не е много взискателен - оптималното, количество е 5 - 7куб.см/л вода, а през зимата - 3 - 5куб.см/л.

    Малките шарани приемат, най-вече дребни безгръбначни организми, които живеят по дъното и в крайбрежната част на басейните. Възрастните шарани са всеядни риби, които имат, естествено предпочитание към животинските организми, но понякога прибягват и към растителна храна - предимно семена на висши растения. Културните породи шарани приемат много повече храна и я оползотворяват по-пълно, затова имат бърз растеж и твърде вкусно месо. При подходящи условия на хранене за едно лято достигат над 500г, а за две лета - над 1000 - 1500г. Дивия шаран расте много бавно. Живее над 30 години и може да достигне над 30 кг и 1 м дължина на тялото.

    Шаранът е сравнително скорозряла риба и достига полова зрелост на 3 - 4 годишна възраст, като мъжките са по - скорозрели. Женските шарани хвърлят хайвера си през пролетта на порции с интервал от няколко дни във водата при температура 16 - 18°С. Той е плодовита риба  - на 1кг маса се падат средно 180 000 хайверени зърна, които полепват по меката водна растителност.

Гол

Линеен

Люспест

Огледален

Унас според формата на тялото и люспестата покривка се отглеждат няколко разновидности шаран.

  Високогръб шаран. При него голямата височина на тялото се нанася в малката дължина2 - 2,6 пъти. Голямата височина на тялото се измерва между гръбнака и коремната линия на тялото пред гръбната перка. Малката дължина на тялото се измерва от върха на муцуната до края на опашното стъбло.

  Широкогръб шаран. При него височината към дължината се нанася 2,61 - 3 пъти.

  Диви форми. При тях съотношението е над 1:3.

В зависимост от люспестата покривка на тялото има люспест, огледален и гол шаран.

  Люспест шаран. Тялото е покрито с еднообразни люспи .

  Огледален шаран. По тялото му има различни по форма и големина люспи, но има и безлюспести участъци.

  Гол шаран. Тялото е без люспи.

За увеличаване рибопродуктивността на шарановите стопанства се препоръчва съвместно отглеждане на шарана с някои други видове риби; като бял амур, толстолоб, лин, сом и др.

Сом

Амур

Толостолоб

          Семейство Пъстървови.

Пъстървовите риби са деликатесни видове, които се различават от шарановите по биологичните особености и по методите на отглеждането и развъждането им.

  У нас в пъстървовите стопанства се отглеждат- речна(Salmo trutta fario)

и дъгова пъстърв(Salmo gairdneri irideus ).

   Речна(балканска)пъстърва.  Тя е типична студеноводна риба и се среща във високопланинските езера и потоци със студена-бистра и прозрачна вода. Тези условия и силната проточност на водата влияят положително върху нейното развитие и размножаване.

   По време на размножителния период при пъстървите се проявява по-силно половия деморфизъм  - мъжките придобиват по-ярко оцветяване и извита кукообразна долна челюст,  а женските запазват бледожълтия цвят.

 

      По време на мръстенето женската пъстърва плува срещу течението на реките и избира тихо и плитко място, където с опашката си издълбава малка яма по чакълесто-песъчлива дъно. След това тя хвърля хайвера си в няколко ями, а мъжките пъстърви изпускат млякото(спермата) върху хайвера и го оплождат. Женската пъстърва с опашката си го зарива леко с пясък или с чакъл, с което прекратява грижите си за поколението.

  Американска(дъгова)пъстърва

Тя е основният вид,който се отглежда в стопанствата. Получена е в САЩ при кръстосване на два вида пъстърва. У нас е внесена през 1924г. Тя е по-подходяща за изкуствено отглеждане на пъстървите във водоемите поради предимствата и положителните и качества пред речната.

показатели	балканска(речна)	дъгова(американска)
цвят	масленозелен с черни,червени и оранжеви точки,обкръжани със светли пръстени	тъмнозеленикав със ситни черни точки по гърба, а отстрани на тялото лента с цветовете на небесната дъга
темп.на водата С`	15 - 18	16-22
мръстене	есента	пролетта
продължителност на люпене(месеци)	3-4	1,5-2
маса на 2 години(g.)	130-150	170-400
приспособимост и оползотворяване на фуража	по-слаби	по-добри
качество на месото	по-вкусно	отстъпва на речната
заболяване от въртеж	по-трудно	по-лесно

В зависимост от изискванията към температурата на водата се различават топлолюбиви(шаранови) и студенолюбиви(пъстървови) рибовъдни стопанства.

Рибовъдните стопанства биват стокови (за производство на риба и хайвер за консумация) и племенни (за поддържане и създаване на нови породи риби и за производство на елитен зарибителен материал).        

В зависимост от интензивността на производствените процеси рибовъдните стопанства биват с различен интензитет.

При екстензивните рибовъдни стопанства посадката е малка, получава само естествена храна от басейна, отглежда се продължително и добивът на риба е нисък.   

При полуинтензивните рибовъдни стопанства са необходими допълнителни грижи за рибите - мелиорации в басейните и периодично подхранване с изкуствена храна. 

При интензивните рибовъдни стопанства се провеждат комплекс от мероприятия за увеличаване гъстотата на посадката, за подобряване на храненето с изкуствени храни и за създаване на максимални биологични условия за по-интензивен растеж и висока икономическа ефективност.     

Системи рибовъдни стопанства.Те се делят на пълносистемни и непълносистемни.

    При пълносистемните рибовъдни стопанства отглеждането на рибата започва от хайверното зърно до рибата за консумация.            

    При непълносистемните рибовъдни стопанства се извършват отделни части от производствените процеси.

Обороти в рибовъдните стопанства.Под оборот в рибовъдството се разбира времето за което се отглежда рибата от хайверено зърно до риба за консумация. Върху продължителността на оборота на рибовъдното стопанство влияят видът и породата на рибата, климатичните условия, технологиите на отглеждане и хранене, стандартът на рибата за консумация и др. Например шараните като бързорастящи риби могат да достигнат още през първата година стокови размери, докато пъстървовите риби имат по-бавен разтеж и оборотът им се удължава на 2 - 3 години. От климатичните фактори температурата на въздуха и на водата  влияе върху интензивността на нарастването на шарана, като в по-топлите райони на нашата страна той расте по-бързо, отколкото във високите полета. Правилното харанене на рибите води към скъсяване на оборота.

      У нас се практикува двулетен и трилетен оборот. Еднолетен оборот може да се прилага само в шараново стопанство и то при използуване не редки посадки(100 -  150 рибки на декар) и при правилно хранене и отглеждане. Получава се риба за стоковата продукция, но този оборот не се прилага в масовата практика.

      Двулетния оборот обхваща две лета и една зима. При него през първото лято се получава зарибителният материал, който презимува, а през второто лято се угоява. Това се постига за 1,5г.

  В нашата страна, двулетния оборот е стопански изгоден и се прилага повсеместно.

       При трилетния оборот на рибовъдните стопанства рибата се отглежда три лета и две зими - обхваща 2,5г. През първите две лета се отглежда зарибителния материал, има две презимувания и през третото лято рибата се угоява. При този оборот се използуват първите две лета за интензивен растеж на рибата, а през последното лято при угояването се подобряват вкусовите качества на месото. Предимство на този оборот е, че се използува по-малко зарибителен материал, а недостатък - дългият производствен процес.Трилетния оборот се използува наи-вече в пъстървовите рибовъдни стопанства.

                            РИБОВЪДНИ БАСЕЙНИ ЗА ШАРАН И ПЪСТЪРВА

     В зависимост от вида и възрастовата категория изискванията на рибите към условията на живот са различни. Тези условия се осигуряват в басейните на рибовъдните стопанства. Поради големите биологични различия между шараните и пъстървите има разлика и между басейните на двата вида стопанства.

     В зависимост от възрастта и от сезона рибите се нуждаят от различни условия за задоволяване на жизнените им потребности. Тези условия се осигуряват за отделните категории басейни:производствени и специални. Производствените басейни служат за отглеждане на рибата и биват люпилни, разсадни, отрасни, угоителни, маточни и зимовни, а специалните басейни служат за провеждане на някои мероприятия за кратък период и биват водоснабдяващи, санитарно-профилактични и складови. Рибовъдните басейни за отделните категории риби са различни в шарановите и в пъстървовите стопанства.

      Люпилни басейни. Тези басейни се използуват само в шарановите стопанства, тъй като при тях се прилага естественото люпене в люпилни басейни. В тези басейни шаранът хвърля хайвера, който се излюпва, и личинките растат от 7 - (10 до 30)дни. При пъстървовите стопанства не се използуват люпилни басейни, защото се изважда и се осеменява изкуствено, а се излюпва в люпилни помещения.Люпилните басейни за шарана са обикновени (2,5 - 2 декара) и дубишови (100 - 200 кв.м). Трябва да бъдат с добре нивелирани дъна, с лесно източваща се вода, с обрасли с трева дъна, огрени от слънцето.

      Разсадни басейни.  Те се строят близо до люпилните басейни. В пъстървовите стопанства може да се изграждат в люпилното помещение. В шарановите стопанства размери до 15 декара, средна дълбочина на 0,5м. В пъстървовите стопанства разсадните басейни, разположени до люпилните басейни, имат размери около 1кв.м, а извън тях - 20 - 30кв.м. В тези басейни се поставят извадените на 3-тия или 7-мия ден личинки от люпилните басейни и се държат до един месец.Шарановите басейни да се заливат предварително с вода - 15 - 20 дни, за да се развие богат планктон, да се изграждат на тихи и слънчеви места, защитени от вятър.

    Отрасни басейни. В тях се отглежда зарибителния материал. В шарановите стопанства имат размери 5 - 50 декара, а в пъстървовите - 5 - 150кв.м. Дъното им трябва да бъде със слаб наклон и равно (без трапове).

     Угоителни басейни. Служат за угояване на рибите до стокови размери, затова са най-големи по площ. В шарановите стопанства размерите им достигат 10 - 1000 декара, а в пъстървовите  - 0,5 декар. Дъното им трябва де е почистено, нивелирано и покрито с тънък слой тиня и да има водосборни канали и рибосборна яма. Много дълбоките угоителни басейни не са за предпочитане(над 2 м ), защото лошо се осветяват и се затоплят, което затруднява храненето на шарана.

    Зимни басейни. Зимните басейни се строят по-дълбоки, за да не замръзват цялостно през зимата, а да остава незамръзнал пласт 1 - 1,2м.

   Маточни басейни. В тях се отглежда разплодния материал. Размерите им зависят от броя на разплодниците в рибовъдното стопанство. Предпочита се в пъстървовите стопанства да се строят под формата на корито, което е по-близо до формата на реките.

    Размерите на маточните басейни се предвиждат в зависимост от броя на разплодния материал - за един разплодник 15кв.м, а за един ремонтен 7,5кв.м.

    Водоснабдяващи басейни.  Те спадат към специалните басейни. Осигуряват достатъчно количество и с подобрено качество вода за останалите басейни.

   Санитарно-профилактични басейни.

             Карантинните басейни служат за поставяне на рибата, пренесена от друго стопанство, 15-30 дни под карантина. През този период се наблюдава здравословното състояние на рибата.

              Изолационните басейни са предназначени за изолиране на явно или на съмнително болни риби.

     Складови басейни(садки). В зависимост от предназначението живата риба се съхранява за определен период в складовите басейни. Размерите на тези басейни зависят от количеството на съхраняваната риба и са задължителни за всяко рибовъдно стопанство.

Отглеждането на рибите в рибовъдните стопанства започва от излюпването на хайвера и свършва с получаването на стокова риба.Рибите имат висока размножителна способност. Шаранът за разлика от пъстървата хвърля много по-големи количества хайверени зърна - на 1кг жива маса над 180 000, а пъстървата 2500. Хайверените зърна се оплождат извън майчиния организъм във водна среда, което се придружава с любовната игра. Този процес при рибите се нарича мръстене.

   Размножаване на шарана. В шарановите стопанства рибите се размножават най-вече по естествен начин.

        

 

телесни части	мъжки риби	женски риби
корем	заострен	подут,заоблен
полов отвор	немного подут,с бледожълт цвят	кръгъл,подут,с червен цвят

Люпилните басейни се пълнят с вода преди  мръстенето -към началото на май.  След около 1 - 2 денонощия от напълването на люпилните разплодниците се пускат в тях.

      Шаранът се размножава по двойки, гнездово и групово. Ако е необходимо да се знае произходът на рибките, прилагат се гнездово и групово размножаване. Под гнездо се разбира един женски и два мъжки шарана. Груповото размножаване представлява пускането на няколко гнезда в един басейн. Най-добри резултати  дава груповото мръстене, при което се оплождат по-голям процент хайверени зърна.

     Люпене на хайвера. Продължава три дни, но ако температурата се понижи, срокът на люпене се удължава до 10 дни.

  След излюпването личинките стоят три дни закрепени за растителността. Личинковия стадий завършва за около 25 - 30 дни, като се оформят малки рибки. При нормално хранене рибките растат много бързо, след това се улавят и се разсаждат в отрасните басейни.

  Малките рибки се отглеждат в отрасните басейни и до есента достигат около 60 - 80г.

  През втората година рибите се угояват в угоителни басейни. През есента при улова рибите, които са под 500г, се зазимяват за доотглеждане през третата година.

       Размножаване на пъстървата. Правилното люпене зависи от доброто и правилно устройство на люпилнята и от качеството на хайвера.

       Избор на разплодници. Най-добри полови продукти се получават от пъстървовите разплодници на възраст от 3 до 6 години. Избират най-добрите индивиди и се настаняват в отделни басейни. Най-ценни са разплодниците с добър екстериор, здрави, пъргави, с бърз растеж и ефективно оползотворяване на храна.

       Оплождане на хайвера. С пъстървите се манипулира бързо. Единият работник с кърпа в лявата ръка държи главата, а в дясната - опашката на рибата с корема навън от себе си. Другият работник с леко гладене на корема от гръдните перки към аналния отвор предизвиква хвърлянето на половите продукти. Не се допуска насилие, за да не се повреди хайверът или да умре рибата.

   Изкуственото осеменяване при пъстървите се извършва по сух и мокър начин. При сухия начин в емайлиран или порцеланов съд се изцежда хайверът на 2 - 3 женски риби и върху него - спермата на една мъжка пъстърва. Хайверът и спермата се размесват и се оставят на спокойствие около 10мин. След това се промиват неколкократно, за да се отделят излишната сперма, екскременти и други частици. Добре промития хайвер се поставя в инкубатор за люпене.

  При мокрия начин на оплождане на хайвера в съда с вода се изцежда първо спермата и след това хайверът.Този метод се използва по-ограничено.

      Апарати за излюпване на хайвера. Люпилната зала се вкопава на 1 - 1,5 м под равнището на терена, за да се осигури постоянна темпаратура.

       Калифорнийският апарат на Шустер се състои от две сандъчета. Външното сандъче е от цели стени и дъно, а вътрешното - от решетъчно дъно. Хайверът се поставя върху решетъчното дъно, за да минава водата и да го промива, като излиза от специален улей.

       Етажният тип инкубатори. При тях апаратите се нареждат вертикално един над друг.

Хайверените зърна са чувствителни към пряката слънчева светлина - умират.През време на люпенето се извършва преглед и умрелите зародиши се отстраняват с пинцет. Цветът на болните и на умралите зародиши е бял.

При благоприятна температура - 3 - 4С - балканската пъстърва се излюпва за 4 - 6 месеца, а при температура 8 - 9С дъговата - за 1,5 - 2 месеца.

След излюпването личинките на пъстървата стоят неподвижни. Към 9-тия ден започват да се опитват да се движат. Отначало се хранят със съдържанието на жлъчния мехур. След като личинките преминават към активно движение, хранят се с дафнии, а ако няма естествена храна - с далак, яйчен жълтък, черен дроб. Тези храни от животински произход се смилат, прецеждат се през сито. Храненето се извършва чрез капане около 10 - 20 пъти дневно.

                

                                            ХРАНЕНЕ НА ШАРАН И ПЪСТЪРВА

   Хранене на рибите с фуражи е най-важното средство за повишаване интензивността на производството. Шаранът спада към смесено хранещите се риби, но в естествени условия е мирна риба, тъй като се храни с дребни безгръбначни животни и с растителна храна. Пъстървата е хищна риба, защото в естествени условия се храни с дребни животни.

       Видове храни. При интензивното рибовъдство голямо значение имат изкуствените храни, кланичните конфискати, отпадъците от месокомбинатите, трупното и рибното брашно.От растителните храни, които се използуват - ечемикът, овесът, пшеничните трици.

       Хранителни смески и добавки към храната. Храненето на рибите с хранителни смески позволяват дажбата да бъде балансирана по отношение на белтъчини, витамини и минерални вещества, които се дават в смлян или гранулиран вид. Към смеските се прибавят антибиотици, препарати, витамини и микроелементи за ускоряване на растежа на рибите.

       Хранене на шаран. Най-голямо количество храна се дава на рибите през най-топлите месеци - юли и август, следвани от юни, май и септември. Смята се, че размерите на дажбата не трябва да надвишава 3% от масата на рибата. Подготвената храна за шарана се поставя в различни типове хранилки. Храната се зарежда в определени часове независимо от това,че шаранът я приема през цялото денонощие,тъй като рибите си изготвят условни рефлекси.

       Хранене на пъстърва. Съставките на смеските за пъстървите са предимно от животински произход, а растителните храни съставят само 25 - 30%.Важен момент при приготвянето на смеските е  балансирането им по всички хранителни вещества. По-големите количества мазнини се отразяват неблагоприятно върху рибите - предизвикват заболяване на черния им дроб, наложително е в смеските да се включват минерални вещества. Най-голямо значение имат витамините А и от В-комплекс.

  Храната на малките пъстърви да 2-месечна възраст се дава в кашообразно състояное намазана на телени мрежи . След тази възраст на рибите се дава храна в гранулиран вид 2 - 3 пъти дневно чрез подхвърляне.

        

Подготовка на разплодниците. Разплодния материал се подбира от културна порода шаран, който расте бързо и усвоява добре изкуствената храна. Разплодниците трябва да са на възраст от 3 до 8 години..

При преценката на разплодниците през пролетта се обръща внимание на охранеността, на развитието на люспите, високия и широк гръб, правилно развитите перки и др. Половия диморфизъм при шарана не е добре изразен, но през пролетта преди размножаването се различават най-лесно двата пола.

       

виж: Развъждане на есетри