ст. н. с. д-р инж. Стефан Станев

  

   Още в началото, след като е одомашнил дивите животни, човекът ги е настанил в своята пещера, жилище или в двор, намиращ се непосредствено до жилището му. След това им е направил дам (обор), който в продължение на много столетия е бил част от жилището на  самия човек. Успоредно с получаваните от домашните  животни хранителни продукти човекът е използвал и отделяната от тях топлина за затопляне на собственото жилище. Може би от там тръгва и дълбоко вкорененото заблуждение, че кравата се нуждае от такова помещение, в което да се поддържа с лекота температура,

Фиг. 1. Естествената среда на Фиг.                 2. Все пак е по- близко до естествената

            кравите                                                   среда

каквато се поддържа в битовите и в жилищните помещения. От края на IX - я почти до края на XX – я век помещенията за едър рогат добитък са се правили съгласно представите за комфорт на самия човек: в краварника трябва да бъде топло, за това таванът  се  прави  много  нисък  и  подпокривното  пространство,  пак  от  същото съображение, се оформя като склад за сено. Желанието за осигуряване на по- висока температура в помещението се подсилва и от използването на системи за доене на кравите  на място  в обора  (в  гюмчета  и в  млекопровод),  и свързаната  с  това необходимост по няколко часа в денонощието, при това ежедневно, човек да пребивава в това помещение. По този начин дълго време са полагани неимоверни усилия за

разпространение и усъвършенстване на една система за отглеждане на кравите, която е дълбоко  погрешна  от  гледна  точка  на  оптималните  за  животните  параметри  за температура,  въздухообмен,  хигиена  и  движение.  Натрупаният  опит  показва,  че традиционната система на отглеждане нанася вреда на здравето на животните и задържа онзи продуктивен потенциал,  който им е присъщ на базата на генетичното усъвършенстване. По мое дълбоко убеждение прилаганата (и за съжаление все още предпочитана от много хора) технология за вързано отглеждане съдържа редица много сериозни недостатъци и се явява морално остаряла. Това мое убеждение се подсилва и от факта, че в почти всички европейски страни държавната политика към вързаното отглеждане на кравите е силно рестриктивна.

     Ще разгледам основните недостатъци, присъщи на вързаното отглеждане на животните.

    1. Нарушаване на предпоставките за изява на естествените поведенчески реакции на кравите за сметка на тяхното приудително вързано отглеждане, твърде често с използване на съвсвм неподходящи вързващи устройства, и като следствие недостатъчно количество на движението на кравите. Опитите този проблем да се реши с ежедневното им пускане за разходка на двор като правило довежда до увеличаване на разхода на труд и нарастване на стресовите моменти както за кравата, така и за персонала. Всеки може да си представи какво се случва  през зимата, когато  от помещението с температура 10 – 120С и с висока влажност на въздуха кравата попадне изведнъж на двор при външна температура значително под нулата. Ограниченото движение намалява и възможността леко и естествено да се открие разгонената крава с всички отрицателни последствия от това.

    2. Микроклиматът в млечната ферма не съответства на натрупаните от световната наука и практика за млечното говедовъдство знания за оптималния режим на въздухообмен и за температурния режим. Без да влизам вподробности (този въпрос ще  бъде  застъпен  детайлно  когато  разглеждаме  параметрите  и   системите  за поддържане на микроклимата) ще спомена, че комфортна среда за кравата може да се приеме температурнен диапазон от няколко градуса под нулата до максимум +10 -120С с ефективно действаща система за вентилация. Тези параметри обаче в никакъв случай не могат да се приемат като благоприятни като условие за работа при обслужването на животните  и  особено  при  доенето.  Като  резултат  твърде  високи  температура  и влажност в помещението, предизвикващи усещане за дискомфорт у животните, а като последействие от това – намаляване както на имунитета, така и на продуктивността им.

    3. Хигиената на леглото. В едно популярно на запад ръководство за фермери, заети  в  производството  на  мляко,  леглото  на  кравата  при  вързано  отгеждане  е оприличено  на   кухня,  спалня  и тоалетна  едновременно.  Така лаконично, цветущо и с достъпен език е описан този начин на отглеждане на кравите, при който практически е невъзможно да се избегне попадането на фекали върху леглото, а като следствие – във все още с отпуснат свинктер цицки и от там във вимето след доене. При пасищно отглеждане този проблем се задълбочава. Кравите, след прибирането им от пасището бързат да легнат в леглото веднага след издояването на всяка от тях. Състоянието на хигиената на леглото и на вимето не се подобрява и след прибирането им от двора за разходка, особено след дъжд (става още по- лошо, ако дворът не е

бетониран) – те внасят в леглата допълнително мръсотия. Този начин не може да осигури необходимата хигиена на леглото и се явява една от сериозните причини за появата на мастит при лактиращите крави. Частично проблемът с хигиената на леглата може да  се  реши, като  се  монтират разделителни, направени  от метални тръби, парапети, които да възпрепятстват разполагането на кравите диагонално в леглата.

Хигиената в леглото при вързаното отглеждане може да се гарантира само ако се вложи много ръчен труд. Това понякакъв начин може да намери своето оправдание, ако във фермата се отглеждат до 20 крави. С нарастването на броя на отглежданите животни това става все по- трудно, за да достигне до невъзможно.

    4. Организация на поенето на животните. Решението с водопой от корито, разположено на двора, е от възможно най- лошите (ще бъде коментирано по- нататък) варианти  и  за  това  не  го  разглеждам  сега.  Широката  практика  при  вързаното отглеждане е на всеки две крави да се монтира по една поилка. Това е свързано с големи инвестиции за поилки и водопроводна инсталация. Произвежданите в нашата 5. Производителност на труда и култура на производството. Революционната някога система за доене в гюмчета или в млекопровод, позволила да се увеличи натоварването  до 30 – 40 крави  на  един  дояч,  се  явява  морално  остаряла  и неергономична. Отмина времето, когато времето за едно доене в сграда с 200 крави с продължителност от 3 – 4 часа се приемаше за нормално. За преобладаващия брой ферми (обект на внимание в поредицата са именно тези ферми, с брой на кравите в тях от 20 до около 100) се счита, че времето за доене не бива да превишава общо 2 часа, като се предпочита диапазона 1 – 1,5 часа. При вързаното отглеждане практически е целесъобразно доенето именно в гюмчета или в млекопровод – това означава, че при ферма, по- голяма от 30 – 40 крави времето за доене ще превиши препоръчителното. Тук искам да вмъкна, че препоръчителното не значи задължително – всеки фермер може да си въведе такава организация и начин на работа, каквато той иска. Важно е (както вече казахме) да произвежда качествено мляко. Но бих искал още веднъж да ви подчертая моето дълбоко убеждение, че ако някой се хване да отглежда крави, то той трябва да ги отглежда заради производството и печалбата. Дори да ги отглежда като домашни любимци, важното е да им създава условия и режим, отговарящи на тяхните физиологични изисквания, а не на такива, отговарящи на собствените му разбирания. Препоръките в същност отразяват дълбочината на нашите познания относно нуждите на животните. Всяко ново познание води до промяна на препоръките.