ИКОНОМИЧЕСКА ЕФЕКТИВНОСТ НА МЛЕЧНИ И МЕСОДАЙНИ ОВЦЕВЪДНИ ФЕРМИ В ИНТЕНЗИВНИТЕ РАЙОНИ НА СТРАНАТА
Йовка Попова, Стайка Лалева, Петя Славова,
Живко Кръстанов, Стефан Станев
Земеделски институт - Стара Загора
Овцевъдството е традиционен подотрасъл за България. То е ресурс за бъдещето производство на храни, за социално-икономическата стабилност на големи райони от страната, както и за източник на доходи за населението в такива региони, където демографският срив е най-голям. В процеса на присъединяване на страната към ЕС овцевъдството е една от възможностите на българския фермер за реализация на международния пазар на месо и млечни продукти.
Редица автори изследват икономическата ефективност на производството в овцевъдството. Станков и кол. /2000/ анализират производството във ферми с млечно, вълнодайно и месодайно направление. Според тях за да се намери икономическият оптимум, при който единица прираст на продукцията се получава с най-малък прираст на разходите, е необходимо да се оптимизира функцията "фураж-продуктивност". Неделчев и кол. /2003/ изследват икономическата ефективност във ферми с млечно направление с различен размер и ниво на продуктивност. Ценков и кол. /1996/, Попова и кол. /1999/, Панайотов и Димитров /2002/, Петев /2003/ препоръчват селекцията да се насочи към подобряване на месодайните качества на животните с оглед повишаване на ефективността на производството.
Целта на настоящото проучване е да се изследва икономическата ефективност на производството на млечни и месодайни овцевъдни ферми в интензивните райони на страната.
МАТЕРИАЛ И МЕТОД
Обект на изследването са модели на овцевъдни ферми за 100 овце-майки със съответните категории агнета, шилета и кочове. При фермите с млечно направление е предвидена 90 л средна дойна млечност, 130 % плодовитост, 2,2 кг среден вълнодобив и 20% ремонт на стадото. При месодайното направление е предвидено заплождането на овце от различни породи /цигай, тънкорунни и млечни кръстоски/ с месодайни кочове, поради ограничената популация месодайни овце в страната на този етап. Предвидена е 160% плодовитост, 2,2 кг вълнодобив и 20% ремонт на стадото.
Храненето е според породното направление, възрастта и физиологичното състояние на животните, като необходимите фуражи се осигуряват чрез собствено производство и закупуване и са отразени в табл. 1. Предвиден е свободен режим на работа при съвместяване на всички функции по отглеждането на животните от всички категории /овце, агнета, шилета и кочове/.
Приходите и разходите са остойностени по действащите през 2006 г. цени.
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
В табл. 2 са представени производствените разходи от дейността в анализираните варианти. С по-високи производствени разходи /с 23,37%/ се характеризират фермите от млечно направление. Разходите за фураж са по-високи с 19,65%, трудовите разходи - с 23,33% /в резултат на наемането на допълнителен работник като подкарвач през дойния период/, за вода и електроенергия - с 200% и за амортизации- със 150%.
На табл. 3 са представени приходите от дейността. При фермите с млечно направление проиходите са по-високи с 6,97%. При месодайните ферми най-голям дял от приходите се реализира от продажбата на агнета - 93%, а при млечните - от агнета и мляко - съответно 51% и 41%. Получените резултати кореспондират и изследванията на Ценков и кол. /1996/, Попова и кол. /1999/ и Петев /2003/, според които най-голям дял от приходите в овцевъдството се дължат на реализацията на агнета.
На табл. 4 са отразени икономическите резултати от дейността. С по-висока печалба /с 61,03%/ се характеризира производството при фермите с месодайно направление, в резултат преди всичко на по-ниските производствени разходи. Нормата на рентабилност е обобщаващ показател за икономическата ефективност на производството. При изследваните варианти с по-висока рентабилност е производството при ферми с месодайно направление -36,53%, а при млечните - 18,39%.
Табл. 1. Годишна потребност от фуражи по видове за отделните категории, кг
.