Собственик и администратор: Pancho Radev
Copyright2006 © Zooferma.com. All Rights Reserved.
Породи(раси) пчели разпространени в различни страни на света.
Класа на насекомите се разделя на много разреди, един от които е разреда на ципестокрилите, към които принадлежи и медоносната пчела. Насекомите от този разред са едни от най-сложно устроените. Те обикновено имат високо развита нервна система и имат характерен сложен обществен начин на живот.[още за биология на пчели]
Медоносната пчела се отнася към род Apis и в него са включени четири вида. Първият вид е:
Голямата индийска пчела (Apis dorsata). Това е вида от род пчели, с най-големи по размери индивиди. Работните пчели на този вид са дълги 15-16 mm. Този вид е разпространен в Индия. Голямата индийска пчела си строи гнездото по дърветата, където прави по една голяма пита, в която отглежда пилото си. Тези пчели не събират голямо количество мед и нямат стопанско значение.
Малката индийска пчела (Apis florea) е вторият вид. Пчелите -работнички на този вид са дълги 7-8 mm, а майката е дълга 13 mm. Семейството и на този вид също строи само една пита, която закрепя на клон по дърветата, между листата. Тези пчели също са разпространени в Индия. Те нямат стопанско значение.
Средната индийска пчела (Apis cerana) е третият вид от този род. Тя е близка по начина на живот и на поведение на медоносната пчела. Средно индийската пчела се среща в природата, в горите на Далечния изток, в Русия. Тя строи своите пити в хралупите на дърветата. Тези пчели летят при по-ниски температури по сравнение с тези, при които лети медоносната пчела. Те напускат лесно своето гнездо, когато са обезпокоени. Средно индийската пчела има много по малочислено семейство от това на медоносната пчела и съответно на това е и с много по малка продуктивност.
Медоносната пчела (Apis melifera) е четвъртият вид от род Апис, която се използва от човека за получаване на мед, восък и др. пчелни продукти и за опрашването на медоносната растителност.
Вида Апис мелифера се подразделя на 2 типа: черни или кафяви, и жълти пчели.Към първия тип се отнасят черните или кафявите пчели разпространени в Централна Европа, Великобритания, Северна Африка, Америка и на Мадагаскар; към втория - на първо място италианските, които били пренесени в САЩ и други страни от Централна и Северна Америка.
Черните или кафяви пчели се подразделят на свой ред на още 2 типа: холандски тип и черни или кафяви пчели срещани в Централна Европа и Великобритания.
Настоящите немска или европейска пчела, която се среща в Централна Европа, на юг от Франция и във Великобритания, се явява разновидност на италианските пчели отглеждани в Северна Италия.В САЩ са разпространени тъмни пчели от холандския тип в следните щати Вирджиния, Южна и Северна Каролина,Джорджия, Алабама,Луизиана.Те са по-склонни към кражби в сравнение с чистопородните италиански.
Европейската тъмна пчела(Apis melifera melifera) е с черни коремни сегменти, обточени с жълти ивици по края.Особено широко разпространени на юг от Франция, покорно приемат въздействието на дима, не бягат към рамките и не мигрират към улея.Немските пчели са издръжливи, устойчиви към болести, в същото време черните пчели в Америка, за разлика от италианските страдат от европейски гнилец.Съвременните френски пчели са устойчиви към тази болест в такава степен както и американските(италиански) пчели. Те притежават агресивен характер и имат репутацията да жилят хора (и други създания) без никаква очевидна причина.Съществуват няколко други разновидности тъмни пчели, които се считат за по-добри от немските и холандски кафяви пчели.Сред тях на първо място можем да споменем краинските, кавказки и банатски.Тези пчели са по миролюбиви от всички разновидности на черните пчели, дават същия медосбор, както черните и в много отношения издържат сравнението с италианските пчели.Има три главни екотипа на немските пчели, а именно:
-MELLIFERA (кафява пчела)Полша и Белгия
-LEHZENI (пчела на HEATHLAND)Германия,Норвегия
-NIGRA (черна пчела), чийто местен вариант е черна алпийска(Алпите)
Краински пчели(Apis melifera сarnica).Тези едри сребристо-сиви пчели се срещат в североизточните части на Алпите.Близо до река Дунав краинските пчели придобиват кафяв оттенък, който на границата с Германия става черен.На изток краинските пчели се срещат в Банатските равнини(Унгария), а на юг- Балканският полуостров(до река Бистрица).Сегментите на коремчето са черни, със сиви пръстени.В резултат на многогодишни изследвания пчеловъдите достигнали до
извода, че краинските пчели не са по-миролюбиви от италианските. Краинските пчели обаче са по -миролюбиви от кафявите пчели във Франция.Ако не е склонността им към роене, краинските пчели биха били идеални за производство на мед и селекция. Краинската пчела е пригодена за страни с по-хладен климат и ранна пролетна паша, както и в райони, осигуряващи манов мед.
Българска медоносна пчела Основа на селекционната работа с пчелите в страната е местната Българска медоносна пчела Apis mellifera macedonica (= Apis mellifera rodopica) от типа "Carnica" в широкия смисъл. Тя е елемент от биологичното разнообразие на Република България. Вносът на чужди раси пчели е забранен. Българската медоносна пчела се е формирала под влиянието на специфичните условия и е разпространена на територията на страната от незапомнени времена. Цветът на хитиновата покривка при пчелите-
работнички по гръбната страна на коремните членчета е тъмен, без големи жълти петна и ивички. В условията на страната семействата от Българската медоносна пчела се развиват добре и не проявяват голяма склонност към роене - пчелите изграждат роеви маточници едва тогава, когато в гнездото напълно отсъстват празни килийки. Българската пчела е склонна към "тиха" смяна (самосмяна) на пчелните майки.
Запечатването на меда по-често е бяло (сухо), понякога "смесено". Българската пчела е сравнително миролюбива и при преглед пчелите спокойно се движат по питите, което често позволява на пчеларя да работи без предпазни средства и пушалка.
Друга характерна особеност на Българската пчела е нейната бърза реакция на наличието или отсъствието на паша. При добри грижи и наличието на паша тя е в състояние да развива силни семейства и е високопродуктивна, а при отсъствие на паша - икономично изразходва хранителните запаси и ограничава майките, но не в такава степен както пчелите от кавказката пчела.
Българската пчела складира хранителните запаси едновременно в плодника и в магазинните надставки.
В условията на България местната пчела издържа както на високи , така и на ниски температури и добре презимува. Пчелите от Българската пчела охраняват добре гнездото си и не е отбелязана склонност към кражби в чужди семейства.
Карпатските пчели(Apis mellifera carpathica) се смятат за екотип на краинските.Окраската е тъмна.Пчелите са миролюбиви, при преглед на гнездото остават спокойни. Студоустойчивостта е слаба, но сравнително по-висока , отколкото при кавказката пчела.Притежава умерена склонност към роене.Пчелите от тази порода ефективно работят на главния медосбор, добре опрашват детелина, фацелия.
Кавказки пчели(Apis melifera сaucasica) - по разпространение и популярност тази порода заема второ място след италианската.
Пчелите от тази порода имат тъмна окраска и най-голяма дължина на хобота от всички породи пчели - до 7,2 мм, тялото е дребно като при всички останалите медоносни пчели.Изключително миролюбиви, проявяват слаба склонност към роене(3-5%), предприемчиви при търсене на медоносна растителност.Много добре използва полифлорния медосбор, а при опрашване на детелина няма равна на себе си.
При тази порода има още едно своеобразно свойство.Например, при интензивно нектароотделяне се мобилизират максимално количество работнички за добива(в кошера почти не остават пчели). Склонни са към "тиха" смяна (самосмяна) на пчелните майки.Кавказката пчела доста ефективно използва слабия и недостатъчно устойчив медосбор.В сушави години с много оскъдни условия за медосбор, по количество на събрания мед, кавказките пчели съществено превъзхождат другите породи.
Недостатъци за породата са: слаба студоустойчивост, повишена чувствителност към нозематоза, европейски гнилец , а така също и недостатъчна плодовитост на майката.
Кавказката пчела, удобна за райони с не-много продължителна зима, с ограничени условия за медосбор и отсъствие на мана.
породи.
Недостатъци за породата са: слаба студоустойчивост, повишена чувствителност към нозематоза, европейски гнилец , а така също и недостатъчна плодовитост на майката.
Кавказката пчела, удобна за райони с не-много продължителна зима, с ограничени условия за медосбор и отсъствие на мана.
Банатски пчели- носят названието си от местност в Унгария, откъдето са произлезли.Банатските пчели много наподобяват на кавказките пчели.Различни авторитетни пчеловъди предполагат, че банатските пчели се явяват разновидност на краинските пчели.Банатските пчели са много миролюбиви, но е почти невъзможно да се отличат от кафявите и черни европейски пчели.
Италиански пчели ( Apis mellifera ligustica) - най-разпространената порода в света.
Имат три жълти пояси с черни кантове.Някои от тях имат 4 - 5 жълти пояса(при аборигенните италиански - 2 жълти).
Пчеловъдите и учените ги характеризират като издръжливи, трудолюбиви, спокойни по-време на преглед, без склонност към роене. Италианската пчела е пригодена за развъждане предимно в райони с обилни запаси от нектар и с топли зими.
Кипърски пчели (Apis mellifera cypria) се различават от италианските с по-малък размер.В течение на дълги години са се размножавали в чист вид(без участие на други породи). В резултат на внасяне и последващата метизация на този вид пчели със сирийски и палестински, са възникнали кръстоски с устойчиви наследствени заложби, които се отличават с необичайна агресивност.По този показател пчелите отстъпват единствено на Амп-пчелата убиец, голямата индийска пчела и египетските.По продуктивност кипърските пчели работят по най-добрия начин.
Сирийските пчели (Apis mellifera syriaca) се делят на две групи, които външно са неразличими.Първата група е съставена от много агресивни пчели, а втората - от кротки.Сирийските пчели се срещат в Сирия и Ливан, наподобяват италианските и кипърските пчели.Сирийските пчели са много продуктивни, работят добре.Особеност в тяхната окраска е наличието на блед пояс на първите 3 сегмента на коремчето.Мъхът покриващ гърдите и основата
на крилете е жълтеникав.Полумесеца е ясно различим, но е изразен по-слабо в сравнение с кипърските пчели.Подобно на кипърските , сирийските пчели са нервни, но по-малко агресивни, при работа с тях се използват предпазни средства и пушалка.
Палестинските пчели е възможно да се явяват разновидност на египетските пчели.
Палестинските пчели са много сходни със сирийските.Първите са много нервни и почти в такава степен агресивни както кипърските.Първите три сегмента на коремните членчета имат лимонено-жълт цвят с черни ивички.Палестинските пчели не са едри, майките са дълги и много яйценосливи.
По залагане на маточника източните пчели, особено палестинските, далеч превъзхождат пчелите от останалите разновидности. Всички източни пчели са агресивни, ето защо не са пригодни за промишлено пчеловъдство.
Египетската медоносна пчела(Apis mellifera lamarckii) се счита за най-добрата сред пчелите, която човек отглежда в кошер.Затова търтеите на египетската разновидност се кръстосват с краински и кавказки майки и обратно.Кръстоските от първо поколение представляват едни много продуктивни пчели, както в самия изток така и в страни с хладен климат.
Майките на египетските пчели са много плодовити, особено при
кръстосване с краински или кавказки търтеи.
По големина на семейството, обичайно египетските пчели не са големи, но по продуктивност превъзхождат много породи пчели, особено ако живеят в съвременни кошери.Семействата, готвещи се за роене, залагат множество маточници.В рой с маса 0,5кг могат да се намерят 200-300 и повече пчелни майки.Нравът на египетските пчели е суров: те проявяват агресивност, когато отсъства майката, недостатъчно храна, при злоупотреба с дима по време на преглед.Могат да бъдат отличен изходен материал при водене на племенна работа.
Китайските и японски пчели(Apis cerana japonica) се считат за разновидност на индийските пчели.Все пак те се различават едни от други.Без да се обръща внимание на качествата на тези две разновидности, както китайци така и японци предпочитат да отглеждат обичайните европейски породи, на първо място италиански пчели.
Пчелите от югоизточните части на Китай, представляват едра разновидност на апис индика.Пчелите работнички имат тъмна окраска, но предната част на първите 2 или 4 сегмента е кафяво-жълта.Майките, както и търтеите са с черен цвят.
Китайските и японски пчели са много трудолюбиви, те летят и в хладно време,понякога даже при 4 - 6,5°С.При такава температура италианските пчели не работят.Китайските пчели обилно отделят восък, те усърдно събират нектар дори при слаб медосбор, икономично изразходват своите запаси и успешно се противопоставят на хищните оси в сравнение с италианските.По принцип образуват неголеми семейства, често се роят и при недостиг на храна стават
нервни.Средната продуктивност на добрите семейства в кошери от стария тип е около 6 - 7 кг мед за година.С прилагане на съвременни средства за пчеловъдство, от семейство може да се получи 23-27кг мед.
Китайските и японски пчели са страшни крадци. Зимата те открадват италианските, но лятото е обратно, щом италиански пчели се появят в съседство, местните пчели се преместват.
Африканизираната медоносна пчела - пчелата убиец( Apis mellifera scutellata).Вид медоносна пчела, получена след хибридизация от американската пчела и адаптирана към условията на западното полукълбо АМП се счита за хибрид от Африканската медоносна пчела.
Наименованието (пчели убийци) е придобито вследствие на тяхната особеност да са много агресивни към всеки един потенциален нападател в сравнение с обикновената европейска пчела. Цвета е златисто-жълт с тъмно-кафяви ивици.
Историята на това явление поставят бразилски учени, които през 1950 г. внасят в Бразилия майки от африканска медоносна пчела (АМП) с цел подобряване на породата пчели, предназначени да се използват в тропически условия. Някои от рояците успели да избягат в дивата природа. Поради тяхната висока адаптивност към дивата тропическа природа и поради липсата на естествен природен враг те
бързо се размножават и бързо превземат огромни територии със средна скорост от 500 км. във година. Забелязва се естествено смесване между дивите пчели и АМП и необезпокоявано съжителство с колонии от европейски пчели. Екип:Zooferma