Зооферма - Чинчила(Chinchilla)

Във връзка с произхода и има различни мнения. Според едни от авторите тя е продукт на мутация, а според други е създадена чрез сложно възпроизводително кръстосване. За пръв път обаче зайци от породата Чинчила са били получени от френския зайцевъд Дибовски през 1913г. Наречени са чинчила поради голямото сходство в цвета на космената покривка с дивия гризач чинчила, обитаващ скалистите местности на Перу, Боливия и Чили.

При духане в кожата на заек получената розетка има три зони на оцветяване. Най-близкият до кожата пръстен е светлосив, средният - бял и върхът - черен. В зависимост от интензивността на оцветяването се различават светла, средна и тъмна чинчила. При трите разновидности коремът, долната част на опашката и вътрешната част на краката са почти бели.

В зависимост от едрината и от телосложението се различават дребна и едра чинчила. Дребната чинчила има по-късо, но тънко и стройно тяло. Главата е средно голяма, а ушите са немного дълги и с особен наклон. Живата маса е 2 - 2,5 кг, но не повече от 3кг. Едрата чинчила има плътно телосложение и удължена цилиндрична форма на тялото. Главата е средно голяма и с правостоящи уши. Шията е къса и добре замускулена, а гърдите са широки и дълбоки. Гърбът и поясницата са широки и дълги, а краката - добре замускулени. Живата маса е 4,5кг.

Чинчилата има добра плодовитост - 6 - 8 зайчета, а за разплод се използува на 6-месечна възраст.

У нас чинчилата се отглежда в личните и в някои обществени стопанства. Тя с успех може да се отглежда в закрити помещения и в клетки на открито.