История. Българското овчарско куче е една от най-старите породи в Европа. Кучето е автохтонно (местно, аборигено). Установено е, че подобни кучета със сходен морфологичен тип по нашите земи са отглеждали още древните илири и голяма част от местните тракийски племена. Нашето куче е отглеждано от българи скотовъди  от ранни зори на развитието на скотовъдството. Тази порода се е съхранила и развила през вековете охранявайки стадата и имотите на

българите. Българското овчарско куче влиза смело във бой с вълци, мечки, и прогонва крадци, рискувайки си живота само да може да опази стадата и имотите на собственика си. Тази порода се е запазила и до днес. Чрез установените правила за развъждане, БКК за БОК се стреми да запази и съхрани породата, нейните ползвателни качества, хармонични форми и пропорции, отговарящи на съвременната кинология, без да опорочава, а да доразвива незаменимите й работни качества.

Българското овчарско куче е селско-стопанско охранително куче. То охранява както дребен и едър рогат добитък, птици, така и селско-стопански къщи, имот, ферми, обори и пристройки. Охранява селско-стопанските животни от едри хищници (вълци и мечки) посредством зорко наблюдение и гласово-дистантно. Чрез прогонване с глас, преследване и в крайни случай (в група) – атака. Охранява стадото от непознати злосторници и грабители посредством директно атакуване и предварителна демонстрация на заплаха. Охранява селско-стопанските

имоти при вързано състояние (блок пост) и свободно пуснато.

Всякакви местности и терени при които се практикува селско-стопанското животновъдство и е възможна поява на хищници, злосторници и недоброжелатели.

Общ външен вид: Едро, масивно куче с горда осанка, излъчващо самоувереност и жизненост. Телосложението е хармонично развито с обилна космена покривка. Притежава масивни кости и отлично развита мускулатура. Видът му излъчва сила и внушава сигурност. Половият диморфизъм е силно изразен.

   Стандарт на породата