От диаграмата е видно, че още в първата десетдневка след раждането светлината оказва положително влияние върху развитието на телето.Под влияние на естественото осветление нараства активността на ферментите, подобрява се работата на храносмилателния тракт, нараства отлагането на протеини, мазнини и минерални вещества в тъканите . Слънчевата светлина подобрява бактерицидните свойства на кръвта, отслабва и разрушава продуктите от дейността на микробите, както и самите микроби. Помещението за крави трябва да пропуска достатъчно слънчева светлина. Под достатъчно се разбира: площта, през която в помещението може да влиза светлина да
бъде не по- малко от 15% от площта на пода. Желателно е освен това в помещението да влиза не само светлина, но и слънчеви лъчи.
Шум.
Не ми се е случвало да бъда в българска кравеферма, в която да ме предупредят: тук не се шуми и се говори тихо. Викането като средство за общуване между работещите и за въздействие върху животните е нормална практика. Под влияние на шума обаче животните стават угнетени, променя се артериалното налягане и се влошават функционалните качества на сърдечния мускул. При животни, подложени на въздействие на шум, често се срещат гастрит, както и язва на стомаха или на дванадесетопръстника. Шумът може да намали млеконадоя до 18%. За отрицателното въздействие на шума върху кравите говорят резултатите от следния експеримент, проведен в Австрия. Отглеждани свободно- боксово, кравите преминават за доене през чакалня и се доят в две (абсолютно еднакви, разделени една от друга само с една висока 160 сm. стена) зали „рибена кост”. В началото на експеримента всички крави се доят в едната зала, в която, с оглед целта на експеримента, удрят кравите с тояга и с ръце (мила родна картинка – масова практика у нас). След 10 дни такова доене започват да доят кравите в съседната доилна зала. Там не бият, но викат – шум и крясъци (също ни е познато, но при нас върви едновременно с боя). След 10 такива дни на кравите е дадена свободата да избират къде да бъдат издоени: където ги бият, или където им крещят. Кравите са предпочели боя!
2. Стресове, свързани с храненето
Не искам да нагазвам в чужди води – много специфична област е храненето на животните. Хранената, като основен източник на енергия и всички други необходими за вещества оказва непосредствено въздействие върху организма. Ще посоча само това, че понятието „стрес” отнесено към храненето не е в никакъв случай еквивалент с гладуването изобщо. За това се разграничават и различни видове стрес, свързахи с храненето, а именно: протеинов глад, минерален глад, витаминен глад, воден глад. Като изключим водния глад, всичко останало можем да съберем в понятието „балансирано хранене”. Ако по една или друга причина фермерът не може да избегне стресфакторите, предизвикани от небалансираната дажба, то избягването на водния глад е изцяло в неговите ръце. Водата е универсален разтворител, без който животът е немислим. При недостатъчен прием се нарушават жизнените функции. При възникналата жажда се понижава дейността на секреторния апарат, нарастват гнилостните процеси в храносмилателния тракт. Забавя се растежа на младите животни, намалява млечната продуктивност. Всеизвестно е, че ако организмът изгуби над 25% от водата в себе си, той най- често умира.
По- късно, когато разглеждаме различните начини за водопой на кравите, ще влезем по- дълбоко в тази тема. Тук само ще спомена, че за всеки литър мляко кравата трябва да поеме 4 – 5 литра вода и достъпът на кравата до чистата вода трябва да бъде свободен. Всеки фермер трябва да знае, че водата е най- евтиния фураж.
3. Технологични стресове
Начинът на отглеждане на отделните групи и възрасти животни са различни. Всеки от тях има както положителни, така също и отрицателни страни. Като цяло и на специалисти, и на фермери (по света) е ясно, че при свободното отглеждане предимствата са по- вече и недостатъците по- малко, отколкото при вързаното. Но това не означава, че всяка ферма, независимо как е направена, е по- добра от коя да е ферма за вързано отглеждане. Просто идеята за свободно отглеждане е по добра. Ако тази идея е реализирана по нескопосан начин, резултатите могат да бъдат също така лоши, дори
много по-лоши. Изборът на конкретното решение се определя от много фактори: породата и предназначението на животните, прилаганата технология, природно-климатичните и стопански особености. Когато се определят параметрите на сградата, в която ще се настаняват животните, трябва да се помни, че както начинът на отглеждане, така също и конкретните геометрични параметри на елементите и секторите в помещението, ако не отговарят на биологическите изисквания на животните, могат да окажат силно стресово въздействие. Когато помещението е оразмерено и изпълнено правилно, животните се чувствуват конфортно, независимо дали са в сектора за лежане
(фиг. 1.) или в сектора за движение и хранене (фиг. 2.).
В Германия при наблюдения на голям брой животни е установено, че при отглеждането на телета в големи групи заболяемостта е достигнала до 74,6% и отпадналите – до 16,7%. При отглежданите в индивидуални клетки телета заболяемостта е била 46,2%, а отпадналите – 3,7%. Продължителното отглеждане на телетата в индивидуални клетки обаче става силен стресиращ фактор заради ограничената възможност за движение – поведението им рязко се променя: по- малко лежат,
консумацията на фураж се разтяга във времето, нараства броя на травматичните увреждания на копитата и на коленните стави. За това се приема, че продължителността на отглеждане на телетата в индивидуални клетки не бива да бъде по- голяма от 30 – 35 дни (за предпочитане е до 7 – 10 дни). Счита се също, че сериозен недостатък на отглеждането на телетата в индивидуални клетки е невозможността да контактуват помежду си – това води до подтискане на рефлексите за подражаване и започват по- късно, отколкото при групово отглеждане, да консумират фураж. За това се търсят
вариантни решения за групово отглеждане с индивидуални, специално оформени боксове за почивка.