Биологичното животновъдство е шанс за производителите на биологични продукти от присъединяващите се към ЕС страни.

  "Биологично производство" всъщност е един не много точен и определено неудачен превод на английското "organic farming". Ама терминът вече се наложи, както в научната и научно-популярна литература, така и в нормативната уредба, така че сме принудени да го използваме. По дебелите книги има разни дълги определения що е то, но, за да стане веднага ясно, за какво става въпрос, аз ще обърна внимание на това, каква е разликата между него и добилото популярност, като "екологично" производство. Докато при екологичното ни интересува най-вече това, в крайния продукт да няма несвойствени съставки, а "свойствените" да са в характерните количества и пропорции, то при биологичното целият процес на селскостопанско производство е подчинен на едно максимално възможно съобразяване с индивидуалните особености на живите организми.

Това, което ще напиша сега се отнася за биологичното животновъдство.И така, кои са причините, за да се появи то:

1. Стремежът на западното общество към здравословен начин на живот (и на първо място фетишизирането на здравословното хранене);

2. Неспособността на хуманната медицина да отговори на този стремеж (говорим за страни, където на един здравноосигурен се харчат 8-12 пъти повече пари, отколкото у нас, т.е. проблемът не е в липсата на средства, а в това, че съвременната медицина върви по задънена улица);

3. Навлизането на идеите на холистичната медицина и във ветеринарната общност (иначе казано, най-сетне започваме действително да гледаме на организма като на единно цяло);

4. Превръщането на опазването на природата в кардинален световен проблем (а значи и необходимостта от животновъдство в максимално съгласие с естествените природни закони);

5. Хуманизирането на отношението към домашните животни (и съответното отхвърляне на т.нар. промишлено животновъдство от гражданската мисъл);

6. Взривоопасният потенциал от наличието на огромни безработни маси в държавите от бившия соцлагер (при биологичното животновъдство относителният разход на човешки труд на единица продукция е с пъти повече, отколкото при конвенционалното).

Към организацията на производството при биологичното животновъдство има редица изисквания, които в крайна сметка се подчиняват на общото изискване за природосъобразност. По-голям интерес представляват следните:

- При избора на породи се взема предвид тяхната степен на приспособяване към местните условия, жизнеспособността им и устойчивостта им към заболявания. Дава се предимство на местни породи, а се избягват такива, отглеждани в интензивното животновъдство и с които се свързват определени болести или здравни проблеми;

- Животните се размножават чрез естествени методи. Трансплантацията на ембриони (или както някои величия държат да се казва - на зиготи) е абсолютно забранена;

- Насилственото хранене е забранено, храната е произведена без употребата на генетично модифицирани организми или техни продукти и не е третирана с йонизиращи лъчи, а през периода на бозаене животните се хранят с майчино мляко.

- Забранено е отглеждането на птици в клетки, на водоплаващите се осигурява достъп до водни

площи, а на тревопасните бозайници - до пасища;

- Забранени са по принцип (допускат се изключения) поставянето на еластични пръстени на опашките на агнетата, подрязването на опашките на животните, изрязването на зъбите, подкастрянето на човката, обезроговяването и отглеждането на животните завързани;

- Животните се превозват по начин ограничаващ стреса и страданията им, при което се товарят и разтоварват по естествен начин и е забранена употребата на успокоителни препарати.

Сериозен недостатък на нормативната уредба е, че засега все още са разрешени кастрацията и изкуственото осеменяване, но очевидно въпрос на време е и те да се забранят.

По отношение на профилактиката на заболяванията и лечението на животните, се прилагат методите и средствата на меката медицина. С първостепенна важност са изборът на подходящи породи животни и използването на подходящи за всяка порода методи на селекция с оглед на повишаване устойчивостта на животните към заболявания и профилактика на инфекциите. Храненето на животните е насочено на първо място към поддържането им в добро здравословно състояние. Задължителни са редовни разходки и достъп до пасища с цел укрепване собствените защитни сили на организма. Избира се подходяща гъстота на отглеждане, за да се избегнат свързаните с пренаселеност здравни проблеми. За лечение на животните в огромното болшинство случаи можем да използваме само фитотерапия и хомеопатия. Имаме право и да прилагаме и микроелементи, както и някои фуражни суровини от минерален произход (от определен списък). За почистване и дезинфекция на съоръженията и сградите за отглеждане на животните, както и за контрол на насекомите и другите вредители в тях, също се използват съвсем ограничен брой препарати от определени списъци. Забранено е използването на синтезирани по химичен път препарати, на препарати за стимулиране на растежа и продуктивността, на антибиотици, кокцидиостатици, на хормони или препарати с хормоноподобно действие. Въпреки че не са изрично споменати в нормативната уредба, можем да прилагаме и всякакви други лечебни методи, които са в съгласие с природата: рефлексотерапия (с всичките й разновидности), цветолечение (по метода на Едуард Бах), апитерапия (медолечение) и др.под.

У нас вече имаме първите биологични ферми, които произвеждат и предлагат на пазара биологични продукти. Е, разбира се, повечето отива за износ.

     По елементарната логика, би трябвало биологичното животновъдство у нас да има голямо бъдеще - просто конвенционалното е абсолютно неконкурентноспособно на европейското и с падането на всички възможни мита и квоти в търговията с ЕС, то няма как да не рухне. Например, вносното свинско месо на българската граница е значително по-евтино от нашето - просто в нашите свинекомплекси производителността на труда е в пъти по-ниска от тази в Дания, Германия, Нидерландия - значи, друго не би могло и да бъде. Докато, биологично отглежданите наши свине, биха се реализирали без проблем и на много висока цена на Запад. (Е, тук има едно проблемче, че пасищното отглеждане на свине е забранено (с изключ. на Източнобалканската свиня и нейните кръстоски и то само в определени региони), но това са изцяло разрешими проблеми - стига да има политическа воля за това).Като интересен факт мога да спомена, че с развитието на биологичното производство на животинска продукция у нас се обвърза най-титулованата българска тенисистка - Магдалена Малеева. Тя е свързана с производството на единственото биологично кисело мляко у нас - "Рима". (Каквито и представки и добавки от рода на "био", "еко" и т.н. да виждате по другите кисели млека - всичко това е само за заблуда на потребителя).

   Остава да видим, дали всички ние - като производители, специалисти и потрбители, ще се окажем на висотата на идеята за производство на здравословни, полезни и вкусни животински продукти, в съгласие с потребностите на самото животно и изискванията за опазване на природата.