породи:
линкове:
Местни гъски(Local geese)
У нас се отглеждат най-често местни гъски- предимно бели и сиви, които са подобрени с внасяните в миналото емденски и тулузки гъски. Повечето от запазените местни гъски, особено в Северна България, спадат към дунавската гъска, която се отличава с увисналите като ленти пера по крилата(ленточна) с преобладаващ сиво-бял цвят на оперението (див). Тялото е сравнително едро
[ Назад ]
и дълбоко. Главата е средно голяма, с оранжева човка, с оранжеви кръгове около очите. Шията е средно дълга. Гърбът е широк. Гърдите са широки, дълбоки. Коремът е с една или две кожни гънки. Краката са средно дълги, добре замускулени, широко поставени, розови. Оперението на шията и гърбът е сиво, на шията сиво-бяло, а на корема и опашката бяло. Разбира се голяма част се отличават от гореизложеното т.к. тук водеща е народната селекция и предпочитанията на стопаните.Има и различни кръстоски, които се отличават по цвета на оперението, едрината и носливостта си. Почти всички имат ниска продуктивност. Носливостта е средно 20 - 25 яйца.
