ст. н. с. д-р инж. Стефан Станев

   Има неща толкова сериозни, че за тях

Нилс Бор

    От  Националната  асоциация на  млекопроизводителите  ми  дадоха за  становище проектонаредба,  формулирана  като „Проект 1   ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ ИЗИСКВАНИЯ  КЪМ  ОБЕКТИ  ЗА  ОТГЛЕЖДАНЕ  НА  ЖИВОТНИ  ЗА  МЕСО, МЛЯКО, ЯИЦА И ВЪЛНА”. В тази статия искам да направя публично своето мнение. Няма да го представям в традиционния за едно становище вид – ще се опитам да покажа, цитирайки записаните правила,  до каква степен тази наредба,ако стане действаща, ще направи практически невъзможно развитието на животновъдството в България.

    Обемът на проектонаредбата е твърде голям.Това не я прави по- конкретна и ясна, а само дава поле за  вмъкване на по- вече недомислия.  Няма да коментирам подробно изисквания като:

    - „да са със стабилна ограда с височина не по- малка от 1,5 м.” (защо това трябва да се отнася до всички животновъдни обекти? Колко кравеферми в Европа са така оградени?)

    - да са изградени така, че „да бъде възпрепятствано влизането на животни., както и на гризачи и на птици”?! (как ще стане това в говедовъдната ферма, особено пък за мишките?).

    - „Съораженията  за  обработване  на  течния  тор  и  отпадъчните  води  се разполагат вън от ПРОМИШЛЕНИТЕ (курсивът е мой) животновъдни комплекси и ферми.” Кои са тези промишлени ферми? Това ме кара да си мисля, че е написано от хора, които знаят терминологията от преди 15 години, но не знаят какво става по света. В материала, в който ще разгледаме системите за почистване, съхраяване и оползотворяване на тора, ще покажем как се прави това.

    - „Системата  на  отглеждане  определя  необходимостта  от  предвиждане  на пасища, прокари за животните и обособена площ за разходка” – толкова широкообхватна и неясна формулировка развързва ръцете на контролиращите органи да издевателстват над фермера още на ниво проектиране, а и след това.

    В една наредба не бива да има благопожелания – нещата трябва да са казани точно и ясно и да не позволяват произволни тълкувания. Не развързва ли ръцете на контролиращите аргументът, че е необходимо: „Теренът да осигурява възможност за разполагане на сградите и  съораженията във фермата съобразно физиологичните потребности на животните  и  изискванията  на  профилактиката”.  Няма  технологично  и  строително решение, което да отговаря изцяло на физиологичните потребности на животните. Дори при ферми за биологично животновъдство това е невъзможно и има ниво на компромис. Това, формално погледнато, е забрана за функциониране на животновъдни ферми. Вторият капан в случая е съответствието с „изискванията на профилактиката”. Правилно е, че трябва да има  изисквания  за  това.  Моят  въпрос  е  къде  са  записани  систематизирано,  като действащи норми, тези правила? Не е необходимо фермерът или проектантът да са изучавали ветеринарно дело – за тях е важно да имат нормите. И тези норми не могат да бъдат други, освен официално действащи като част от публичната нормативна уредба на страната. Не е възможно това да е някаква вътрешноведомствена наредба, още по – малко инструктивно писмо. Сега, във времето на Интернет, е странно съдържанието на Интернет – страницата на Националната ветеринарно – медицинска служба (htp:/www.mzgar.government.bg/NacSlujbi/NVMS/NVMS.htm). Там всъщност липсва полезна информация. Службата, която ще издава сертификат на млекопроизводителните стопанства, не се е потрудила да оповести изискванията си. Макар в основата на това да стоят двете наредби – 30 от 20.11.2000 г. и 3 от 10. 01. 2003 г., се получава следното: изискванията в община Търговище нямат нищо общо с изискванията в община Карлово. Лично аз моля авторите на проектонаредбата да ми предоставят тези „изисквания на профилактиката”. Още по- добре да ги публикуват. Така всеки фермер ще знае какво точно се иска от него. Също така се нуждае от пояснение какви са нормите за физиологичния комфорт на животните  (по  видове  и  категории),  защото  е  казано,  че  „Производствените, спомагателните и обслужващите сгради и съоражения трябва да са разположени така, че да осигуряват оптимални условия за прилагането на технологията за отглеждане и профилактика на животните в среда без риск за физиологичния им комфорт”.

    В предходната статия публикувахме схема на фирмата FARMCO,  нереализуема в България  според изискванията на наредба 7 за здравна защита  на селищната среда. Спазвайки  предписанията  на  проектонаредбата  за  ветеринарно – медицинските изисквания., същата тази ферма става абсолютно неприложима (в България, разбира се). В Европа хората си я правят. На схемата и снимките е отразен друг тип технологично решение, много разпространено в Германия и Австрия. В тази ферма се отглеждат 46 крави и ремонтните животни.  Кравите са разделени на две групи – лактиращи и сухостойни, разделени една от друга само с тръбни метални врати. Родилният бокс е просто бокс в сектора за сухостойни крави. Хранителната пътека разделя сектора за крави от този за телета млечен период и млади говеда. Всички животни са под един покрив. Пунктът за ветеринарна обработка е просто допълнително оборудване на един бокс (виж снимката).